Прочетен: 915 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2025 20:34
Отдавна имам идея да напиша мнението си по въпроса „Защо „българи“ и „траки“ са едно и също нещо?“ Много хора ще кажат, че това е спекулация и най-вероятно ще са прави. Както вече написах, това е мнение и не задължавам никого с него. Ще се опитам да дам доказателства за всяко свое твърдение, за да не съм голословен. Идеята ми е, че двата етнонима се отнасят за един народ, но записан по два начина. „Българи“ е ендоним (самоназоваване), а „траки“ – екзоним (назоваване на чужд народ).
1.Кои са българите?
На едни от първите епиграфски надписи от IX– X век в Дунавска България, записани от Канас у Биги Тервел и Омуртаг, етнонимът (родовото име) българи е изписан като „блъги/бльги“ (ендоним). Това е опорната точка, за начало на разсъжденията ми.
Около 16 века преди това, в Одисея е споменат Флегий (Φλεγύας) , родоначалник на флегиите (на гръцки фλέγες / phleges).
2.Кои са флегиите?
Древно митологично племе, споменато в гръцката литература и митография. Те са свързани с Тесалия и Орфей, и често са представяни като варварско племе, което се противопоставя на герои или богове. Живяли в планинските и гористи райони в северна Гърция, близо до Олимп и река Пеней.
3.Как блъгите стават флегии (Ба-->Ф)?
Етимологически гръцкото φλέγω (phlego), латинското flagrare и английското flame произлизат от праиндоевропейския корен (PIE) *bʰleg- / bʰlog – горя, пламтя.
Гръцката буква „Β“(бета/вита) през вековете сменя произношението си и гърците започват да изписват различно чуждите думи, съдържащи звука „Б“. Има няколко любопитни, маргинални и исторически обясними случая, в които в ръкописи, диалекти или чужди заемки където гръцкият „Ф“(phi) понякога се появява вместо „В“ (beta). Фонетично те не съвпадат, но през различните епохи са се доближили по звучене, и това е породило отделни замени. В някои късноантични и народни гръцки диалекти (особено егейски и кипърски) звуците „В“ и „Ф“ се редуват. Това е типично фонетично омекотяване или оглушаване. Старото „Β“ [b] преминава във [v], а след това някои говори оглушават [v] → [f]. Тоест, не директно Б → Ф, а Б → В → Ф (на два етапа). Това е закономерна фонетична промяна:
PIE *bh → φ / ph (в класически гръцки).
4.Как флегиите стават фриги?
В индоевропейските езици има фонетична тенденция за замяна на звуците „Л“ и „Р“. Двата звука принадлежат към една и съща фонетична група - сонорни течни съгласни (liquidae). Те се произнасят с отворен устен проход и звучат „течно“, поради което лесно се редуват или заменят в езиковата еволюция. Заменяйки ги в етнонима „флегии“, се е образувало ново наименование на народа, а именно „фриги“.
5.Кои са фригите?
Историците и лингвистите са категорични, че народът „фриги“ (фρύγες), познати от класическите гръцки извори, първоначално са били наричани вρύγες (бриги) и се преселват в Мала Азия от Тракия и Македония. Името вρύγες е по-старо (микенско / трако-илирийско) и се среща у Херодот, Страбон, Хезиод и други.
Херодот (V век пр. Хр.) Истории VII, 73:
«Φρύγες δὲ πρὸ τοῦ Βρύγες ἐκαλέοντο, ὅτε ἔτι ἐν τῇ Εὐρώπῃ ᾤκεον»
„Фригите преди това се наричали бриги, когато още живеели в Европа.“
Тук Херодот казва буквално, че фригите са същите хора, преместили се от Европа (Македония / Тракия) в Мала Азия и сменили само началната съгласна Β → Φ.
Псевдо-Скимнос
„фρύγες οἱ καὶ вρύγες“-
„фриги, наричани още бриги“.
Находки от културата Виница, Битола, Тумба Маджари и край Вардар от бронзовата епоха, показват материали, близки до фригийските типове от Гордий (X–VIII в. пр.Хр.) – столицата на Фригия. Културата в Гордий показва влияния, идващи от северозапад – същите мотиви в керамика, орнаментика и погребални практики, характерни за Балканите.
Фригийският език е индоевропейски и има редица прилики с тракийския – още едно потвърждение за общ балкански произход.
Етимологически етнонимът бриги се изкарва от:
PIE * bʰerǵʰ- („висок“, „възвишен“) → сродно с berg, бряг, бур, бург.
Но важно за темата е споменаването и на още един корен:
PIE *pйh₂ur - огън и пламък.
6.Как фригите отиват в Индия?
Според легендата (особено в разказите на Нон от Панополис, „Дионисиака“, III в. сл. Хр.) Дионис предприема поход на изток, който стига чак до Индия.
“ἦγον δὲ Φρύγες καὶ Βρίγες ἅμα κλυτὸν ἄστυ λίποντες…”
(„Доведоха фригите и бригите, които напуснаха славния си град…“)
Нон, Дионисиака XIII, 135–140 (прибл.)
Този поход е описан като божествено завоевание, но и като символ на разпространението на култура и цивилизация. В различни версии на мита се споменава, че бригите били част от войската на Дионис по време на похода му в Индия. Те били съюзници и последователи на бога, участвали в неговия триумфален поход, където заедно със сатири, менади, нимфи, пантери и други тракийски племена (като пеоните и одрисите) разнасяли култа му из Азия. Това участие подчертава тракийския произход на Дионис. В много гръцки извори се казва, че той идва от Тракия и че траките първи са го почитали. Следователно бригите (тракийци по произход) били естествено включени сред неговите спътници.
7.Кои са Бхригу?
В древноиндийските текстове (ведическата традиция), Bhṛgu (भृगु) е:
-един от седемте р̥ши (мъдреци, прародители),
-свещеник, жрец и носител на огъня (агнихотр),
-баща на Śukra (Шукра) — богът Венера и гуру на асурите.
Среща се още в Rigveda, Mahābhārata, Purāṇa, и Bhāgavata Purāṇa.
Bhṛgu е свързан с:
-огъня (Agni) – често се казва, че именно Бхригу пръв „открил“ свещения огън;
- мъдростта и жреческата сила – символ на „сияние“ и „блясък“.
Bhṛgu = „Пламтящият / Искрящият / Сияещият“ (буквално „този, който гори“ – от PIE *bhṛj / bhṛg, „горя, блестя“).
8.Кои са Бхргава?
Бхргава-bhṛgava (भृगव) означава „принадлежащ на рода на бхригу“. Това е етнонима „бриг“ (вρύγες).
В Mahābhārata има цял „род на бхригу“ (bhṛgu-vaṃśa).
Санскрит- Bhṛgu - „сияещ“.
Ирански (Авеста) Br̥z- / Br̥gu- „висок“.
Старогермански- berg - „висок, хълм“.
Готски- baurgs- „град, укрепено място“.
Славянски- брегъ, бряг, бърдо.
С други думи — всички тези имена принадлежат на едно древно езиково семейство на „светлите / възвишените“ народи.
9.Кой е Брахман?
Брахман е вечно, без начало и край, неизменната основа на вселената, отвъд форма, име, време и пространство. Същото, което във вътрешния свят на човека е Атман (душата). Брахман е всичко съществуващо, мислещо и възприемащо — и едновременно отвъд него.
И двете групи думи (bhṛg- и bṛh-) са производни на древен PIE корен:
*bʰerǵʰ- / bʰregʰ- → „извисявам се, блестя, изгарям, горя“
Този корен дава множество наследници в индоевропейските езици с две основни значения - bhṛg- / bṛh- „горя, сияя“ / „издигам се, разширявам се“.
10.Кои са Брахманите?
Брахманите (на санскрит: ब्राह्मण, brāhmaṇa) са една от четирите основни варни (социални групи) в традиционната индуска обществена система на кастите в Индия. Те са най-високата варна и традиционно се считат за жреческата и учената класа в обществото.
Думата Brahman (ब्रह्मन्) означава "Великото, абсолютното", Brahmā / Brāhmaṇa – Бог-творец / жрец. Освен това Брахман означава свещеното слово и самата сила, която се проявява чрез огъня. Бхригите (Bhṛgus) са жреците, които чрез Брахман (свещеното слово) откриват Агни (божествения огън). Така в религиозен смисъл Bhṛgu е жрец, мъдрец, който познава огъня. Bhṛgu е човекът, който реализира Брахман чрез знание и ритуал.
11.Как Блъгите/Бригите се връщат обратно от Индия в Европа?
Всеки, който е учил История на България в училище, започва от 632 година, когато Кубрат „основава“ Стара Велика България. За времето преди тази година, официалната наука мълчи. Обаче има достатъчно алтернативни източници, от които можем да разберем истинската история на това връщане. Препоръчвам с две ръце книгата на Димитър Съсълов от трийсетте години Пътят на България, в която обстойно разглежда случилото се, информирайки се главно от китайските летописи. Той има една изначална грешка, че произходът на българите е в Таримската котловина между Памир и Хиндокуш, но го оправдавам с това, че не е имал интернет. Изключвайки това, книгата е превъзходна.
До тук се опитах да докажа и мисля, че успях, че родната ни територия е точно тази, на която живеем и в момента. Сега ще пробвам да обясня и защо елините са ни записали като Траки. Причината е, че езикът им се променя. Ако има скептици, помислете само, за това колко се промени българския език от 1989 г. до сега. Днес младите хора използват в речта си повече чуждици (англизми), отколкото наши думи. Представете си, какво се е случило за три хиляди години.
12.1. Как Фригите стават Траки (Фа-->Т)
В ранните диалекти на гръцкия език (особено дорийски, аркадски и кипърски) „Ф“(ph- фи) и „Θ“ (th-тета) понякога се объркват или взаимно се заменят в писмени паметници или чужди предавания, тъй като звучат иденнично. Причината е, че и двете са аспирирани взривни съгласни (едното от устните, другото от зъбите).
Примери за подобна замяна са:
- Θάνατος / Φάνατος (митичен термин с вариации в някои по-късни текстове).
- Θάρας / Φάρας (лични имена в надписи от анатолийски / фригийски произход).
В гръцката митология Θρᾴκη (Thrake) е нимфа, дъщеря на речния бог Сангариос (Sangarios) и сестра на Тевфис (Teuphis) или на Визас според някои източници. Тя е епоним - митична прародителка, от чието име идва названието на страната Тракия (Θρᾴκη). Свързва се с Рея/Кибела/Бендида/Богинята Майка.
Ще отбележа някои от имената на Великата Майка в другите народи:
-Бригит/Бригантия- Brigid / Brнg / Brнde- ирландски / келтски- „ВЪЗВИШЕНА, СВЕТЛА“- покровителка на поезията, ОГЪНЯ, ковачеството и знанието.
-Brigantia- британско-римска-„ВИСОКА, ВЪЗВИШЕНА“- богиня на победата, СВЕТЛИНАТА и защитата.
-Brigindo / Brigantia- галска (френска)- „СИЯЕЩА, ВЪЗВИШЕНА“.
-Bhāratī8- индоарийска- от bhṛ- („ИЗДИГАМ, разширявам“)- богиня на молитвата и речта.
- Bergusia- галска богиня (от Бордо).
- Брегиня / Bereginja- Старославянска- дух-покровителка,“от *bergъ- бряг / ВЪЗВИШЕНИЕ.
- Перуница / Перуня- Славянска- женски аспект на Перун; *per- „удрям, БЛЕСТЯ“.
-Frigg / Frigga- Германия/Скандинавия- богиня на брака, семейството, майчинството- „любима, госпожа“.
-Freya- Скандинавия- богинята на любовта, красотата, плодородието, магията и женската сила- „господарка, благородна“.
Както се вижда, всичките форми на теонима са с „Б“, „Ф“ и „П“, но гърците са го записали по свой начин с „θ“- (Th). Друго, което прави впечатление, че повечето са свързани с „възвисяване/издигане“ и „огън/светлина“- пасващо идеално на тезата за значението на „блъги/бриги/фриги“, а очевидно и на „траки“.
Руснаците и до ден днешен са запазили формата „Фраки“ за назоваване на траките.
Още нещо, което ми направи впечатлиние е, че в български текстове от ранното средновековие е изписвано Кирил и МеФодий.
12.2.Как ФриГия става ТраКия (Га-->К)
В гръцкия има закономерност, при която при заемки (особено по-стари) звукът „Г“ от чужди думи често се предава с „К“ т.е. с по-твърдо и по-предно звучене. Причината е фонетична. В класическия и средновековния гръцки няма отделен звук „Г“ като в латински или славянски езици. Буквата „ɣ“ (гама) обикновено обозначава меко „Г“ (между [ɣ] и [ʝ]), което звучи различно от твърдо „Г“. Затова при адаптиране на чужди думи от език с твърдо „Г“ често предпочитат „К“, за да запазят звученето близо до оригинала.
Примери за това са:
Германия- Γερμανία/ Κερμανία
Готи- Γότθοι/ Κότθοι
Гети- Γέται/ Κέται
Газа- Γάζα/ Κάζα
Галия- Γαλλία/ Καλλία
Гора -Κόρα
Георги- Γιώργος или Κιώργος
Голф- γκολφ / κολφ
Спорим и се караме дали сме от Алтай, Кавказ или от някое нанадолнище, по възможност на другия край на света. Всъщност сме си от тук и предците ни са ходили до другия край на света, само за да цивилизоват и просвещават, и са се върнали.
Благодаря за вниманието!
2025/08/13/komentar-ot-forum-nauka-na-tema-genetika.1959356
Има инфо и в коментарите към постинга.
https://dobrodan/history/2025/10/06/roliata-i-miastoto-
na-prabylgarite-v-avarskiia-kaganat-vi-vi.1964567
Та, пита се в задачата, кои точно траки се сдушиха с аварите?!
Между другото, авторът на коментарите в горния постинг определя около 10 % тракийска кръв у българите, би трябвало да си доволен.
Но. Българите не са траки и траките не са българи - което също е заявил ясно въпросният наш генетик, като изследванията са на групата на Райх; ние можем само да мечтаем за такива учени. Антъни и Бомхард минават за светила в областите си, защо да не им вярвам? И така, когато траките идват на Балканите, тук още не е имало представители на народа булгар, а хети и протохети (зависи от времевия период, като хетите също не са траки и всичко е от ясно по-ясно обяснено :).
Бриги, фриги, мриги - ами на практика почти нямаме общо с тях.
Това е валидно за още доста етноними и политоними, така че не е беда.
Колкото до етнонима трак, то той се извежда успешно единствено през език, който вероятно няма да ти хареса :). Бял сеещ означава.
